Правна уредба
При осъществяване на законодателното проучване за Правата на пациентите, бяха разгледани законодателствата на тринадесет държави от Европейския съюз. Правната уредба на материята, разгледана в настоящото проучване, е изключително разнообразна и подробна, хармонизирана със изискванията на Европейския съюз.
Изключително интересен е фактът, че в някои от разгледаните държави съществува специална уредба, уреждаща в специални закони правата на пациентите, докато в други държави уредените права са разпръснати в различни общи и специални закони.
В някои държави началата на правната уредба, уреждаща правата на пациента, са уредени още в Конституцията на съответната страна (Белгия,Унгария, Холандия).
В държави като Великобритания и Северна Ирландия, Германия, Франция, Дания, Холандия и Унгария няма единна специална уредба на правата на пациентите, а те са уредени в различни закони общи и специални закони и кодекси – Закон за здравето (Унгария, Дания, ), Кодекс на народното здраве (Франция), Закон за националната здравна система (Великобритания и Северна Ирландия) и други.
В държави като Белгия, Кипър, Израел, Норвегия, Румъния, Финландия и Чехия материята, разгледана в настоящото законодателно проучване, съществуват специални законови нормативни актове, а в Германия се подготвя законопроект на специален закон за правата на пациента. В някои от тези държави правата на пациентите са уредени в Закон за правата на пациента (Белгия, Кипър, Израел, Норвегия, Румъния), Закон за статуса и правата на пациентите (Финландия), Кодекс за правата на пациентите в здравните институции (Чехия).
Също така, в редица държави, съществуват голям брой подзаконови нормативни актове, които допълват правната уредба на правата на пациентите (Белгия, Франция, Дания, Германия).
Субекти – титуляри на правата и задълженията при предоставянето на медицинска помощ
Медицинската помощ е престацията по сложното правоотношение по нейното предоставяне. То е правна връзка между точно определени лица – субекти – титуляри на права и задължения. В законодателството на повечето европейски държави прави впечатление, че се поставя ясна граница между това кое лице има правото да получи медицинска помощ (схващана най-общо като система от действия и веществени престации) и кой е насрещно задълженият субект. По този начин се дава възможност за по-пълно упражняване на всички права и респективно се осигурява тяхната по-пълноценна защита. Няма да е грешно, ако се каже, че правоотношението по предоставяне на медицинска помощ освен сложно е и двустранно. Задължения имат и двете страни, като понякога тези задължения не корелират на определено право, но те са част от сложното правоотношение.
От едната страна на правоотношение стои лицето, което упражнява основно правата и комуто се дължи медицинската помощ. Това лице се нарича пациент. В Чехия, Холандия, Румъния, Германия и Великобритания и Северна Ирландия няма легална дефиниция на понятието. В други европейски законодателства има изрична дефиниция. Обобщено, пациентът е лице, което получава или търси медицинска помощ.
Коя е насрещно задължената страна по правоотношението по предоставяне на медицинска помощ е далеч по-сложен въпрос. Вярно е, ако се каже, че в зависимост от конкретното право, различен е правно задълженият по неговото осъществяване субект. Най-основно в законодателството на разгледаните в рамките на проучването държави може да се отбележи, че този насрещен субект се проявява в две разновидности, а именно – медицински специалист и лечебно заведение. Естествено, в различните държави терминологията е сравнително различна, но основно разликата се прокарва по същността на субекта. Така, веднъж насрещно задължена страна по правоотношението по предоставяне на медицинска помощ е само конкретно физическо лице, а в други случаи – това е юридическо лице, организирано в някаква специфична правноорганизационна форма.
В някои законодателства може да се открие и своеобразна „трета група” субекти. Така например в Белгия съществуват „второстепенни” субекти. Те са предвидени в закона в широк смисъл и тяхната дейност е в пряка връзка с пациента. Те обаче не са носители на типичните права и задължения в рамките на сложното правоотношение по предоставяне на медицинска помощ.
Видове права
По своята позитивна природа пациентските права представляват правна възможност за защита на конкретни претенции на пациента към други правни субекти, които са изрично предвидени в законов или подзаконов нормативен акт. Правата на пациентите са юридическо измерение на способите за защитата на човешкото здраве. Чрез тях се обозначават принципите на оптимална социална сигурност и избор на модел за поведение.
В настоящия правен анализ правата на пациентите се разделят условно на две групи. Едната група права съдържа утвърдени международни принципи, докато другата група права представлява съвкупност от сингуларни принципи, които са присъщи за отделните национални законодателства.
Пациентските права с по-широка международна приложимост нямат абсолютен характер. Към тези универсални права спадат: 1. правото на достъп до медицинска услуги; 2. правото на качествено медицинско обслужване; 3. правото на избор на лекуващ лекар; 4. правото на избор на здравно заведение; 5. правото на свободно напускане на здравно заведение; 6. правото на пациента да бъде информиран; 7. правото на информирано съгласие; 8. правото на поверителност на информацията свързана с пациента; 9. правото на личен живот; 10. правото на трансплантация или отказ от трансплантация на органи и продукти от човешко тяло; 11. правото на жалба и обезщетение.
Към втората условна група може да се причислят онези пациентски права, чието приложение е ограничено в национални правни рамки. Такива права са: 1. правото на пациента да бъде представляван от пациентски асоциации; 2. правото или отказа от биомедицински изследвания; 3. правото на свободно изразяване на мнение за медицинското обслужване в здравното заведение; 4. правата на пациента относно възпроизвеждането; 5. правата по време на научни изследвания или експериментално лечение; 6. правото пациентът да бъде или да не бъде в контакт с други лица по време на предоставяне на болнична помощ; 7. правото на аборт; 8. правото на медицинска стерилизация и много други.
Правото на достъп до медицинско обслужване е нормативно предвидено във Великобритания и Северна Ирландия, Германия, Норвегия, Финландия, Франция, Румъния, Кипър, Израел и Унгария.
Правото на качествено медицинско обслужване се среща в Белгия, Германия и Франция.
Правото на избор на лекуващ лекар се среща в Белгия, Великобритания и Северна Ирландия, Германия и Франция.
Правото на избор на здравно заведение се среща в Германия и Норвегия.
Правото на свободно напускане на здравното заведение съществува във Франция и Унгария.
Правото на пациента да бъде информиран за своето здравословно състояние се среща в Белгия, Великобритания и Северна Ирландия, Германия, Норвегия, Финландия, Франция, Румъния, Кипър, Израел, Унгария, Холандия и Чехия.
Правото на информирано съгласие (и\или отказ) е нормативно предвидено в Белгия, Великобритания и Северна Ирландия, Германия, Норвегия, Финландия, Франция, Румъния, Кипър, Израел, Дания, Унгария, Чехия, и Холандия.
Правото на запазване на поверителност относно информация свързана с пациента се гарантира в Белгия, Германия, Дания, Норвегия, Финландия, Франция, Кипър, Израел, Унгария, Холандия и Чехия.
Правото на личен живот на пациента е нормативно предвидено в Белгия, Германия, Франция, Румъния, Кипър и Чехия.
Правото на трансплантация или отказ от трансплантация на органи и продукти от човешко тяло се среща във Франция и Холандия.
Правото на жалба и обезщетение е нормативно предвидено в Белгия, Франция и Чехия.
Видове задължения
Правата на пациентите и лекарите при разгледаните в проучването държави са обвързани, в повечето от тях, със задължения за лекарите и/ или пациентите. Задълженията в отделните държави са конкретизирани и уредени по различен начин. Критерии за систематизиране на задълженията е наличието на такива за лекарите и/ или пациентите.
Страните от проучването, в които има задължения за лекарите и/ или пациентите са: Белгия, Франция, Германия, Унгария, Холандия.
В Белгия задълженията на лекарите са изчерпателно конкретизирани. По-голямата част от тях произтичат от правата на пациентите, т.е. те са задължения на лекарите по правоотношението. Другата част от задълженията са т.н. самостоятелни (изключителни) задължения. Според проучването в Белгия е в сила едно основно задължение за пациентите.
Във Франция задълженията на лекарите се определят, както в Белгия, от правата на пациентите и отново има и самостоятелни (изключителни) задължения, но във Франция не се посочени задължения на пациентите.
В Германия задълженията на лекарите също се определят спрямо правата на пациентите, но за разлика от Белгия и Франция, те не са част от нормативни актове. Вписани са в хартата за правата на пациентите. В тази харта са описани кратко и задълженията на пациентите.
В Унгария са конкретизирани задълженията на пациентите и задълженията на изпълнителите на медицинска помощ.
В Холандия задължения на лекарите са описани в член 22 от Конституцията на страната, но по-голямата част от задълженията на лекарите се определят стриктно от сключения договор за лечение с болничното заведение. Според този договор пациентите имат задължението да дават информация на лекуващите и да оказват съдействие по време на лечението.
След разглеждането на страните според първия критерии, може да се направи изводът, че във всички горе посочени държави има задължения и за лекарите и за пациентите. Изключение прави само Франция, където са в сила само задължения на лекарите.
Задълженията на лекарите и/ или пациентите следва да се конкретизират според критерии, които дават информация за начина, по които са уредени и защитени задълженията. Според следващ критерии страните са поделят на такива, в които задълженията имат нормативна уредба и такива, които не са нормативно уредени.
Държавите с нормативно уредени задължения за лекарите според проучването са: Белгия, Франция, Унгария, Холандия. По-голямата част от задълженията в Холандия произтичат от сключен договор за лечение с болнично заведение. Белгия и Франция също са страни с особеност спрямо задълженията. В тези страни са описани т.н. самостоятелни (изключителни) задължения на лекарите. В Германия част от задълженията на лекарите са нормативно уредени в закона за медицинските професии (Low on medical professions). Другата част от задълженията на лекарите в Германия има пожелателен характер и са вписани в хартата за правата на нуждаещите се от лекарски грижи пациенти. (Charter of the Rights of Patients deprived of medical care).
Държавите с нормативно уредени задължения за пациентите са Белгия, Унгария.
В Германия задълженията на пациентите нямат правен характер и са вписани в хартата за правата на нуждаещите се от лекарски грижи пациенти (Charter of the Rights of Patients deprived of medical care).
Р рамките на проучването за някои от страните не бе намерена информация за нормативно уреждане на задълженията. Те са: Великобритания и Северна Ирландия, Норвегия, Финландия, Румъния, Кипър, Израел, Дания, Чехия.
Способи за защита и органи в системата на предоставяне на медицинската помощ
В най-общ смисъл способите за защита в законодателството на изследваните държави могат да се групират в две големи групи, съобразно органите, от които и чрез които се търси исканата защита, а именно способи за съдебна и за извънсъдебна защита. Съдебното уреждане зависи от спецификата на съответното национално законодателство и не може пълноценно да се разгледа в рамките на настоящото изследване.
По-голям интерес представляват извънсъдебните способи за защита, а именно тези по административен ред. Два са централните въпроса, около които се гради всяко национално законодателство по поставения въпрос. Те са: процедурата по защита на правата и съответно органите, пред които може да се търси защита. Основен способ, залегнал в законодателството на всяка от разгледаните държави, е подаването на жалби (нарича се процедура по оплакване във Финландия и Норвегия). Цели се засегнатото лице по собствено желание да инициира съответната процедура, по която може да се изследва конкретния случай и да се даде защита от компетентния орган. В някои държави освен, че се жали, засегнатото лице има възможност и да дава препоръки за оптимизиране дейността по предоставяне на медицинска помощ.
Общ белег от разгледаните национални законодателства е общата структура на органите в системата по предоставяне на медицинска помощ и в частност техните контролни правомощия. В този смисъл контролът се осъществява от по-горестоящи в рамките на съответната институция органи или от специализирани органи. Специализираният контрол, от своя страна, може да се раздели на вътрешноведомствен и на външноведомствен.
Във всяко национално законодателство има съответна уредба на органите в системата на предоставяне на медицинска помощ. Създадени са различни комисии, комитети, съвети по медиация и други подобни структури, чиято задача е да осъществява и да контролира дейността по предоставяне на медицинска помощ.
Особен интерес представлява фактът, че в Норвегия и във Финландия е уредена фигурата на пациентския омбудсман. Той е обществен застъпник само в областта на правата на пациентите.
Друга интересна организация е изградена във Великобритания и Северна Ирландия. Там различните изпълнители на медицинска помощ (лечебни заведения и физически лица, организирани под формата на индивидуална или групова практика) се обединяват в т.нар. тръстове. Съществува функционално деление на тръстовете на първични и вторични. Именно в рамките на тези тръстове се осъществява контролът на дейността по предоставяне на медицинска помощ.
Санкции и особености на националното законодателство
Във всички държави наблюдаваме наличието на дисциплинарни санкции при неизпълнение на задълженията на лекаря. Инкриминирането на някои деяния на лекаря е налице в някои страни. В Белгия например, последният се наказва със затвор при извършване на медицинска или фармацевтична дейност без наличието на специална правоспособност. Във Франция са инкриминирани противоправни деяния на лекаря в областта на достъпа до информация, трансплантация. В Дания откриваме наказателноправна защита срещу деяния накърняващи правото на пациента свързано с личното му пространство, а в Холандия е углавно престъпление лекар да извършва лекарска дейност без да е правоспособен за това. В някои държави са изрично посочени случаи, в които се налагат определени по размер имуществени санкции.
Кипърският законът си поставя за цел да декларира определен обем от права и да създаде основната рамка за тяхното упражняване и тяхната защита. Именно изясняване на съдържанието на различните права е основният акцент.
В унгарският закон за здравето са посочени всички права на пациента в качеството му на такъв. Те формират един своеобразен каталог и са изчерпателно изброени. Регламентирани са и задълженията на пациентите. За да се запази корелативната връзка между предоставянето и получаването на медицинска помощ са посочени изчерпателно и правата, и задълженията на медицинските специалисти.
Пациентска организация, която да участва по някакъв начин в държавните структури намираме единствено в Дания. Организацията на „Датски пациенти” , сътрудничи си с държавните органи, изследователски институти и други здравни организации за развитието на здравната система на бъдещето, базирана на интересите на пациентите. Организацията работи за по-добри условия за пациентите, свързани с координация, безопасност и информация. „Датски пациенти” има представители в няколко съвета и комисии, между които Националния здравен съвет и Датската медицинска агенция.
В проучването е разгледана и правната уредба на законодателството в Европейския съюз. Добавени са в обобщен вид и решенията на СЕО във връзка с трансграничното здравеопазване.