ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПАЦИЕНТА

ГЛАВА ПЪРВА

Общи положения

Чл. 1. (1) Този закон определя правата и задълженията на пациента при получаването на медицинска помощ и медицински услуги.

(2) С този закон се урежда защитата на правата на пациента.

(3) С този закон се уреждат последиците за пациента при неизпълнение на задълженията им.

Чл. 2. Целта на този закон е да се създадат отношения на доверие между пациента и изпълнителите на медицинска помощ, като се опазва както живота и здравето, така и достойнството на пациента.

Чл. 3. (1) Пациент е всяко физическо лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ или други медицински услуги.

(2) Регистрацията на лицето по ал. 1 като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.

Чл. 4. Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 5. Всеки пациент получава медицинска помощ в съответствие със своите здравни потребности, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на възраст, пол, произход, език, национална, етническа или политическа принадлежност, образование, религия, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, семейно, обществено или имуществено положение, местоживеене, увреждане.

ГЛАВА ВТОРА

Права на пациентa

Раздел I

Общи разпоредби

Чл. 6. (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на Закона за здравето и на Закона за здравното осигуряване.

Чл. 7. (1) Правото на защита на здравето е основно право, което се гарантира при равни условия на всички граждани.

(2) Всеки пациент има право да получава възможно най-добрата медицинска помощ в съответствие с нивото на развитие на медицината и научните постижения.

(3) Пациент, които не е здравно осигурен има правото да получи медицинска помощ, в обем и по ред, определени в Закона за здравното осигуряване.

(4) Като пациент всеки има право на:

1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;

2. грижи от общността, в която живее;

3. превенция, здравна профилактика и рехабилитация;

4. достъпна и качествена медицинска помощ;

5. информация поднесена по разбираем начин, за здравословното му състояние и възможните методите за лечение;

6. информирано съгласие;

7. свободен избор и смяна на изпълнители на медицинска помощ;

8. тайна и конфиденциалност;

9. уважение към времето му;

10. диагностика и лечение съобразно утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика;

11. сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;

12. достъп до високотехнологични методи за диагностика и лечение;

13. предотвратяване на ненужно страдание и болка във всеки етап на лечението, доколкото това е възможно;

14. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;

15. достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние;

16. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;

17. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;

18. на жалба и на защита на своите права;

19. да бъде представляван от пациентски организации;

(5) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 8. Пациентите до 14-годишна възраст, настанени в лечебни заведения за болнична помощ, имат право на придружител по време на целия престой в лечебното заведение, освен в случаите, когато присъствието на даден придружител не е препоръчително за детето или правото на контакт е преустановено по силата на законова разпоредба или решение на компетентен орган.

Раздел II

Права на пациента при получаване на медицинска помощ

Чл. 9. Медицинска помощ при спешни състояния се оказва на всяко нуждаещо се лице при условията и по реда на чл. 99 и 100 от Закона за здравето.

Чл. 10. (1) Всеки пациент има право свободно да избира изпълнител на медицинска помощ при условия и по ред определени в закон.

(2) В случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ по ал. 1 не може да осигури необходимият обем медицински дейности, той е длъжен да пренасочи пациентът към друг изпълнител на медицинска помощ, който може да ги осигури.

Чл. 11. (1) Пациентът има право на първичен преглед за здравословното си състояние, когато се регистрира за пръв път при общопрактикуващ лекар или лекар по дентална медицина.

(2) Пациентът има право да получи първична помощ и лечение от общопрактикуващия си лекар или лекарят по дентална медицина.

(3) Пациентът има право да получи специализирана помощ и лечение, след преценка на общопрактикуващият лекар или лекарят по дентална медицина за нуждата от тях, въз основа на издадено медицинско направление.

(4) Пациентът избира изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ, като при избора си може да бъде подпомаган от общопрактикуващия лекар или лекаря по дентална медицина.

Чл. 12. (1) Медицинска помощ се получава в работните часове на изпълнителя на първична или специализирана извънболнична медицинска помощ в лечебното заведение, където работи съответният изпълнител на медицинска помощ.

(2) В случаите, когато състоянието на пациента не му позволява да посети лечебното заведение по ал. 1, изпълнителят на медицинска помощ оказва необходимата медицинска помощ в дома на пациента.

Чл. 13. Лицата, настанени в специализирани институции имат право на медицинско обслужване.

Чл. 14. (1) Когато лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболнична медицинска помощ, лекарят или лекарят по дентална медицина е длъжен да издаде на пациента направление за хоспитализация.

(2) В случите по ал. 1 лекарят или лекарят по дентална медицина прилага към направлението за хоспитализация на пациента необходимите документи, изследвания и консултации за планова хоспитализация, както и резултатите от проведените до момента изследвания и консултации.

Чл. 15. (1) Изпълнителят на медицинска помощ от лечебното заведение за болнична помощ е длъжен да хоспитализира пациента и да започне лечението в срок, който не застрашава здравословното състояние на пациента.

(2) При получаване на медицинска помощ в лечебно заведение за болнична медицинска помощ пациентът има право:

1. да бъде запознат с неговите права и задължения, както и с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;

2. на непрекъснатост при оказване на медицинската помощ;

3. да участва в диагностично-лечебния процес, доколкото състоянието му позволява и съобразно индивидуалните му способности да получава и да дава информация;

4. да получи информация относно самоличността, функциите и квалификацията на медицинските специалисти, които му оказват медицинска помощ;

5. на подходящи лекарствени продукти и консумативи, необходими за диагностично-лечебния процес;

6. на подходяща и достатъчна храна, съобразно неговото заболяване и съобразно финансовите възможности на лечебното заведение, когато пациентът не заплаща такса за лечение и престой;

7. да бъде посещаван от общопрактикуващия си лекар или лекаря по дентална медицина и/или от специалиста, издал направлението за хоспитализация;

8. да посочи свои близки или роднини, които да бъдат уведомявани при влошаване на здравословното му състояние и които да бъдат допускани в болничното заведение, извън установеното за свиждане време;

9. да приема или отказва посетители;

10. да ползва услуги на психотерапевт и юрист ако болничното заведение може да осигури такива или да бъдат допускани такива лица, по искане на пациента и при лична уговорка и правоотношение с тях;

11. да бъде посещаван от духовни лица от религиозните общности, регистрирани в Република България

12. при изписване да получи епикриза и копия от резултатите от проведените изследвания;

12. на информация за начина на продължаване на лечението след дехоспитализация;

(3) По време на оказване на необходимата медицинска помощ, правата на пациента могат да бъдат ограничени за време, наложено от здравословното му състояние и в степен, допустима от закон.

Чл. 16. (1) Пациентът има право по време на лечението му, освен медицинският специалист, оказващ медицинска помощ, да присъстват лица, които той изрично е посочил.

(2) Право да присъстват, без изричното съгласие на пациента, при зачитане на човешките му права и достойнство имат:

1. други лица, в случаите, когато трябва да се проведе едновременно лечение на повече пациенти;

2. служители на Министерство на вътрешните работи, ако се лекува пациент, задържан от органите на МВР;

3. представители на места за лишаване от свобода, в случите когато се предоставя медицинска помощ на лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода” , когато е необходимо осигуряването безопасността на медицинските специалисти или има опасност пациентът да избяга.

Чл. 17. (1) Пациентът има право по време на лечение и престой в лечебно заведение на подкрепа от своите близки, семейство, роднини, приятели.

(2) Всеки пациент по време на престой в лечебно заведение има право на :

1. свобода на общуване с други пациенти, освен в случаите, когато носи риск за здравето си или здравето на другите пациенти;

2. свобода на достъп до пощенски, телефонни услуги и други средства за масова комуникация и осведомяване;

3. свободно да изповядва своите религиозни вярвания;

4. психологическа и социална подкрепа.

Раздел III

Право на информация и достъп до медицинската документация

Чл. 18. (1) При предоставянето на медицинска помощ всеки пациент има право на достоверна и лесна за възприемане информация относно своето здравословно състояние.

(2) Лекарят е длъжен да предостави на пациента и на лицата по чл. 21 информация, относно:

1. здравословното състояние на пациента, включително информация свързана с диагнозата, прогноза по отношение развитието на заболяването и необходимостта от лечение;

2. естеството на заболяването, възможните причини, необходимото лечение, необходимостта от интервенции и тяхната интензивност, планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности;

3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;

4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение;

5. възможните диагностични и терапевтични алтернативи.

6. спешността на състоянието;

7. продължителността на лечението и/или интервенцията;

8. стойността на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение, лекарствени продукти в извънболничната и болничната помощ;

9. противопоказанията и евентуалните странични ефекти върху здравето на пациента;

10. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на най-ранен етап, ясно и добросъвестно, по начин, съобразен с възможностите за възприемане и с минимална употреба на специализирана терминология.

Чл. 19. (1) Пациентът има право да откаже да бъде информиран за поставената му диагноза, с изключение на случаите, в които това би довело до сериозно увреждане на неговото здраве или здравето на други лица.

(2) Отказът по ал. 1 се извършва в писмена форма и се отразява в медицинската документация на пациента.

Чл. 20. Лекарят има право временно да запази в тайна диагнозата, или отделни елементи от нея, когато прецени, че това сериозно може да навреди на пациента.

(2) В случите по ал. 1 лекарят е длъжен да се консултира с друг лекар, да обоснове своето решение в медицинската документация на пациента и да информира за това лицата по чл. 21, ал. 2 – 8.

Чл. 21. (1) Когато пациентът е непълнолетен, малолетен или е поставен под пълно или ограничено запрещение, информацията по чл. 18, ал. 2 се предоставя на лицето по начин подходящ за неговата възраст и/или състояние.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя и на родителя, попечителя или настойника на пациента, освен в случаите, предвидени в закон.

(3) Когато пациентът е непълнолетен или малолетен и е настанен по съдебен ред извън семейството, информацията се предоставя на лицето, на което са възложени грижите за отглеждане на детето.

(4) Когато пациентът е непълнолетен или малолетен и е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информацията се предоставя на лицето, на което са възложени грижите за отглеждане на детето и на директора на дирекция “Социално подпомагане”, издал заповедта за временно настаняване.

(5) При лица с психични разстройства и установена неспособност за възприемане на информацията, същата се предоставя на лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.

(6) Когато състоянието на пациента не му позволява да възприема информацията за здравословното си състояние, тя се предоставя на лицата по ал. 8, т. 1 – 4.

(7) Пациентът има право да посочи трето лице, на което да бъде предоставена информацията относно здравословното му състояние.

(8) Упълномощаването по ал. 7 се извършва писмено като пълномощното се прилага към медицинската документация на пациента, когато третото лице не е:

1. съпруг/съпруга или лице, с което се намира във фактическо съжителство;

2. роднини по права линия (низходящи и възходящи);

3. роднини по съребрена линия до трета степен;

4. роднини по сватовство до втора степен.

Чл. 22. (1) Всяко лечение подлежи на документиране, като редът за водене, съдържание, съхранение и достъп до медицинската документация се определя с наредбата по чл. 27, ал. 3 от Закона за здравето.

(2) Пациент има право на достъп до медицинската документация, включително и да получи копия от нея.

(3) Копия от документите по ал. 2 се предоставя на пациента или на лицата по чл. 21, ал. 2 – 8 въз основа на писмено искане, в срок до 3 дни от датата на получаване на молбата.

Раздел IV

Право на информация относно финансирането и заплащането на медицинските и денталните дейности

Чл. 23. (1) Пациентът има право на информация относно:

1. медицинските и дентални дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК;

2. лекарствените продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;

3. медицински изделия, необходими при болнично лечение, които не се заплащат от бюджета на НЗОК;

4. предоставяне на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по реда на чл. 82 от Закона за здравето;

5. случите, когато лицата имат право на целеви средства от републиканския бюджет, и начина на отпускането им;

6. случаите, когато лицата заплащат медицинската/денталната помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;

7. вида и цената на медицинските/денталните услуги извън тези по т. 1 и 3, реда за ползването и начина на заплащането им;

8. вида и цената на допълнително поискани услуги, включително и цената на услугата „избор на лекар или екип”, определени в наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето.

(2) Информацията по ал. l се предоставя на пациента чрез поставянето й на
общодостъпни места в сградата на лечебното/здравното заведение;

(3) Лекуващият лекар/лекар по дентална медицина е длъжен да предоставя
конкретна информация по ал. l на пациента с оглед неговото здравословно състояние и
необходимостта от определен вид диагностика и/или лечение. Информацията се
предоставя преди започване на диагностично-лечебния процес.

(4) В случаите, когато в хода на диагностично-лечебния процес възникне
необходимост от допълнителни изследвания, манипулации, процедури, медицински
изделия или лекарствени продукти, които не подлежат на пълно или частично заплащане от държавния бюджет или от бюджета на Н3ОК, лекуващият лекар своевременно уведомява пациента за това обстоятелство, както и за точната или прогнозната стойност на допълнителните разходи.

(5) Пациентът има право да му бъде издаден и предоставен от лечебното или
здравното заведение документ за заплатените суми за дейности, медицински изделия
и/или услуги по ал. 1.

Раздел V

Право на информирано съгласие

Чл. 24. (1) Медицинска помощ се оказва след изразено информирано съгласие от пациента.

(2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.

(3) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(4) Когато пациентът е малолетен или е поставен под пълно запрещение, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени в закон.

(5) Когато пациентът е непълнолетен или малолетен и е настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция „Социално подпомагане”.

(6) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция „Социално подпомагане”.

(7) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.

(8) Пациентът има право да посочи трето лице, което да изрази информирано съгласие за извършване на медицински дейности.

(9) Упълномощаването по ал. 8 се извършва писмено като пълномощното се прилага към медицинската документация на пациента, когато третото лице не е:

1. съпруг/съпруга или лице, с което се намира във фактическо съжителство;

2. роднини по права линия (низходящи и възходящи);

3. роднини по съребрена линия до трета степен;

4. роднини по сватовство до втора степен.

Чл. 25. (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар/лекар по дентална медицина предоставя на пациента информацията по чл. 19, ал. 2, съответно на лицата по чл. 24, ал. 2, 4, 5, 6, 7, 8 и 9.

(2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

Чл. 26. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 19, ал. 2 и информираното съгласие по чл. 24 се предоставят в писмена форма.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само, когато непосредствено е застрашен животът му и:

1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие;

2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от лицата по чл. 24, в случаите, когато законът го изисква.

Чл. 27. (1) Когато информирано съгласие не е получено от лицата по чл. 24 разрешение за извършване на медицински дейности се дава от комисията по медицинска етика към съответното лечебно заведение.

(2) Когато към лечебното заведение няма създадена комисия по медицинска етика, разрешението по ал. 1 се дава от ръководителя на лечебното заведение.

Раздел VI

Право на безопасност при предоставянето на медицинска помощ

и на уважение на времето на пациента

Чл. 28. (1) Пациентът има право да получи необходимата медицинска помощ своевременно и по начин, който не води до настъпване на вредоносни последици. Това право е приложимо за всеки етап от лечението.

(2) Всяко лице има право на защита от опасности породени от лошо организирано медицинско обслужване, както и право на достъп до медицинска помощ и лечение в съответствие с утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика.

(3) Изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да предоставят съответната медицинска помощ навременно и в зависимост от степента на неотложност на медицинската намеса.

Чл. 29. (1) При наличие на чакащи пациенти за определена медицинска услуга изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да осигури записване на чакащите в списъци, като посочи приблизителния ден и час на оказване на медицинската помощ на всеки пациент.

(2) Пациентът има право да бъде включен в списък на чакащите, когато:

1. медицинската помощ не може да бъде оказана от друго лечебно заведение;

2. пациентът отказва да бъде прехвърлен за лечение в друго лечебно заведение или

3. когато здравословното му състояние позволява и няма риск за неговото влошаване.

(3) Пациентът има право да бъде информиран за причините за включването му в списък на чакащите и очакваната продължителност на изчакване, както и възможните последствия от забавянето.

(4) Ако съществува възможност необходимото изследване или лечение да се проведат в друго лечебно заведение и в по-кратък срок, пациентът има право да получи информация за тази възможност.

(5) Пациентът има право да бъде включен в списък на чакащите без дискриминация и въз основа единствено на медицински критерии.

(6) В случаите, когато пациентът е упълномощил лице/организация, която да защитава правата му, това лице, респективно организация имат право да контролират спазването на принципа, предвиден в ал. 4.

Раздел VII

Право на избягване на болка и страдание и отказ от медицинска помощ

Чл. 30. (1) Пациентът има право на избягване, а ако избягването е невъзможно – на намаляване на възможните страдания и болки на всеки етап от лечението.

(2) Изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да предприеме всички необходими мерки за избягване или намаляване на страданията и болките.

(3) На пациента трябва да бъдат спестявани ненужни тестове и интервенции.

(4) Пациентът има право да откаже прилагането на мерките по ал. 2, като отказът се удостоверява писмено в медицинската документация с подпис на лицето.

Чл. 31. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.

(2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на заболяване, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с него.

(3) Палиативните медицински грижи включват:

1. медицинско наблюдение;

2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на заболяването;

3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.

(4) Палиативни медицински грижи се оказват от общопрактикуващия лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ и от хосписи.

(5) Пациентът има право на достойна смърт.

(6) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 32. (1) Лицата по чл. 24 могат да откажат по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.

(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подпис на лицето.

(3) Ако лицата по чл. 24 не са в състояние или откажат да удостоверят писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.

(4) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

(5) Лицата по чл. 24 могат да оттеглят отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.

Чл. 33. (1) Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.

(2) Пациентът може да бъде приет по принудителен ред в лечебно заведение по предвиден от закона ред.

. (3) Принудителна медицинска помощ се оказва:

1. когато заболяването има сериозна вероятност от непосредствена или неизбежна вреда за самия пациент или за други лица;

2. заболяването на лицето е тежко и неговата способност за преценка е увредена.

(4) След доброволна хоспитализация пациент може да бъде задържан със статут на принудително хоспитализиран, при условията и по реда на ал. 2

(5) Основанията за принудителна хоспитализация се съобщават на пациента и на лицата по чл. 21, ал. 2 – 8 незабавно.

Раздел VIII

Право на лечение в чужбина

Чл. 34. Пациентът има право на лечение в чужбина, заплащано напълно или
частично от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, при условията на чл. 36 от 3акона за здравното осигуряване.

Чл. 35. Пациентът има право на лечение в държава членка, в държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, и в Швейцария, заплащано от бюджета на Н3ОК, при условията и по реда, установени в правилата за координация на системите за социална сигурност.

Раздел IX

Право на представителство

Чл. 36. Пациентите имат право да бъдат представлявани колективно по отношение на обхвата, качеството и функционирането на системата на здравеопазване.

Чл. 37. (1) Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните условия:

1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания;

2. да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

3. да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна.

(2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на производители, вносители и търговци на едро и дребно с лекарствени продукти, медицински изделия и медицинска апаратура.

(3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да:

1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата, задълженията и интересите на пациентите;

2. информират контролните органи по Закона за здравето за случаи, в които са нарушени правата на пациента, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки.

(4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК.

Чл. 38. (1) Организациите за защита правата на пациентите се признават за представителни по смисъла на чл. 37, ал. 1 по тяхно искане от министъра на здравеопазването.

(2) Признаването на организациите за защита правата на пациентите за представителни по ал. 1 се осъществява по ред и критерии, определени в наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Отказът на министъра на здравеопазването да признае за представителна организация за защита правата на пациентите може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) На всеки три години след признаването им по реда на ал. 1 организациите за защита правата на пациентите установяват представителността си по ред, определен в наредбата по ал. 2.

(5) Министърът на здравеопазването може да извършва проверки за съответствие с изискванията на чл. 37, ал. 1 на всяка от представителните организации за защита правата на пациентите, като в зависимост от резултатите със заповед потвърждава или отнема нейната представителност. Проверките се извършват по ред, определен в наредбата по ал. 2.

(6) Заповедта на министъра на здравеопазването за отнемане на представителността на организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалвана по реда на ал. 3.

Чл. 39. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Обществен съвет по правата на пациента.

(2) Общественият съвет по правата на пациента включва седем представители на представителни организации за защита правата на пациентите по смисъла на чл. 37, един представител от организация на хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, един представител на организация за хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, и по един представител на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика, на НЗОК, на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

(3) Общественият съвет по правата на пациента е консултативен орган със следните функции:

1. наблюдава и анализира всички дейности, свързани с правата на пациента;

2. изготвя ежегоден доклад по въпросите на правата на пациента и го предоставя на министъра на здравеопазването;

3. анализира прилагането на нормативната уредба в областта на правата на пациента и изготвя предложения за изменението и допълнението й, които предоставя на министъра на здравеопазването;

4. обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на пациента.

(4) Организацията и дейността на Обществения съвет по правата на пациента се уреждат с правилник, изготвен от Обществения съвет по правата на пациента и утвърден от министъра на здравеопазването.

ГЛАВА ТРЕТА

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПАЦИЕНТА

Чл. 40. Пациентът е длъжен:

1. да се грижи за собственото си здраве и да не го уврежда умишлено;

2. да пази и да не уврежда умишлено здравето на други лица;

3. да дава добросъвестно необходимата информация за своето здравословно състояние, и да съдейства на изпълнителните на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на неговото здраве;

4. да спазва правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, в което получава медицинска помощ, и да уважава професионалното и човешко достойнство на лекарите и на другите медицински специалисти.

5. да спазва предписанията на изпълнителите на медицинска помощ във връзка с подържане, запазване, укрепване и възстановяване на здравето му.

6. да не прекъсва здравноосигурителните си права и да заплаща за всяко посещение при общопрактикуващия лекар.

7. да съдейства на лекуващия го лекар с изчерпателна здравна информация, необходима за правилно диагностициране, подготвяне на подходящ лечебен план и осъществяване на необходимата медицинска интервенция за:

а) историята на заболяването, провежданото лечение, приеманите лекарства и рисковите фактори, свързани със заболяването му;

б) наследствени, онкологични, психиатрични заболявания на членовете на семейството си, доколкото са му известни;

в) случаите, в които заболяването му застрашава или може да застраши живота на лекарите и на другите медицински специалисти или сигурността на други лица.

8. да съдейства на държавните и обществени органи за прилагане на профилактични мерки и на контрол за спазване на санитарно-хигиенните норми и правила, както и по време на епидемични инфекциозни взривове, когато е лично засегнато здравето на пациента и членове на семейството му.

9. да уведомява незабавно здравните органи, в случаите на появяване на остро заразно заболяване, когато той е носител на заразното заболяване, да предоставя информация за лицата, от които се е заразил и тези, които могат да бъдат заразени от него.

10. да съобщава своевременно в рамките на 24 часа на общопрактикуващия си лекар за открито инфекциозно заболяване както лично на него, така и на членове на семейството

11. да съдейства за прилагането на карантинни и други мерки и за ликвидирането на огнищата и източниците на зараза.

12. да се явява на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация;

13. да спазва принципа на диспансеризация при открити социално значими заболявания по реда определен в съответните наредби на Министерство на здравеопазването и разяснени от лекуващият лекар;

14. да изпълнява предписанията на лекаря, както и изискванията за профилактика на заболяванията;

15. да не влиза в кабинета на лекаря или в лечебното заведение с оръжие, освен в случаите, когато оръжието се носи по служба или е приет по спешност;

16. да съхранява надлежно личната си медицинска документация предоставена му от лечебното заведение;

17. при планово постъпване в лечебно заведение за болнична помощ да представи цялата налична медицинска документация по профила на заболяването (епикризи, амбулаторни листове от прегледи при личния лекар или специалист, изследвания извършени амбулаторно и др.).

Чл. 41. Пациентът не може да търси отговорност от изпълнител на медицинска помощ в случаите, когато не спазва назначените предписанията във връзка с лечението, поддържането, запазването, укрепването и възстановяването на здравето му, както и предписаната терапия и режим.

Чл. 42. Пациентът не може да търси отговорност от изпълнител на медицинска помощ в случаите, когато:

1. не се явява на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация, след като е бил надлежно уведомен;

2. не спазва принципа на диспансеризация при открити социално значими заболявания, по реда определен в съответните наредби на Министерство на здравеопазването и разяснени от лекуващият лекар;

3. не е дал добросъвестно необходимата информация за своето здравно състояние и/или е укрил такава.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ПРАВО НА ЗАЩИТА И НА ЖАЛБА

Чл. 43. Всеки пациент има право на защита на своите права при получаването на медицинска помощ.

Чл. 45. (1) Пациентът, съответно лицата по чл. 24, ал. 2 – 9 и организациите по чл. 37 имат право да подават жалби и сигнали при нарушаване на правата му свързани с медицинското обслужване до Изпълнителната агенция „Медицински одит” при условията и по реда на Закона за здравето

(2) Длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Медицински одит” извършват проверка по жалбата или сигнала по реда, определен в Закона за здравето.

Чл. 46. Пациентът, съответно лицата по чл. 24, ал. 2 – 9 и организациите по чл. 37 имат право да подават жалби и сигнали до компетентните органи за нарушения, които подлежат на административно – наказателна отговорност по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на Закона за здравното осигуряване.

ГЛАВА ПЕТА

АДМИНИСТРАТИВНО – НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 47. (1) Който не информира пациент относно обстоятелствата по чл. 18, ал. 2, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година.

(2) Който окаже медицинска помощ без информирано съгласие или в нарушение на изискванията за даване на информирано съгласие, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до 1 година.

Чл. 48. (1) Който наруши права на пациент, определени с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.

Чл. 49. Който разкрие здравна информация или предостави медицинска документация за пациент в нарушение на условията и реда на този закон и нормативните актове по прилагането му се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 3000 лв.

Чл. 50. Който наруши разпоредбите на чл. 40 се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

1. Медицинска помощ е система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности (прегледи, изследвания, имунизации, лечение и др.), осигурявани от медицински специалисти.

2. „Медицински услуги” са действия, които имат превантивен, диагностичен, терапевтичен, животоспасяващ или рехабилитационен характер и са извършени от медицински специалисти с цел предоставяне на медицинска помощ.

3. Служебна тайна е информацията, създавана и / или съхранявана от изпълнителите на лечебна дейност свързана със здравния статус на пациент или група пациенти

4. „Качествена медицинска помощ” е медицинската помощ, която се предоставя на всеки пациент чрез прилагане на достатъчно видове диагностични и терапевтични дейности, осигуряващи най-добър резултат по отношение на здравето, съобразено с актуалното състояние на медицинската наука, при оптимална цена за същия резултат, при минимален риск и при достигане на възможно най-голямо удовлетворение и хуманност по отношение на процедурите и на резултатите от медицинското обслужване.

5. „Изпълнител на медицинска помощ” е лечебно заведение, регистрирано по реда на Закона за лечебните заведения.

6. „Допълнително поискани услуги” са подобрени битови условия и допълнително обслужване, свързани с престоя на пациента в лечебното заведение, извън оказваната медицинска помощ, като самостоятелна (;тая, телефон, телевизор, меню за хранене по избор, избор на лекар или екип от медицински специалисти и др.”.

7. „Правила за координация на системите за социална сигурност” са правилата, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. В Закона за здравето (обн.,ДВ, бр.70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 59, 82 и 95 от 2007 г. и бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 41 от 2009 г.) се правят следните изменения :

1. В чл. 27, ал. 3 след думите „Националния статистически институт” се добавя „и Комисията за защита на личните данни.”

2. Член 85 се изменя така:

„Чл. 85. Правата и задълженията на пациента при получаването на медицинска помощ и медицински услуги се уреждат в Закона за правата и задълженията на пациента.”

3. Членове 86, 86а, 86б, 86в, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95 и 96 се отменят.

4. В чл. 116б, ал. 1, т. 2 се изменя така:

„2. проверява за спазването на правата и задълженията на пациентите.”

5. Членове 220 и 221 се отменят.

Leave a Reply