Archive for the ‘Минали събития’ Category

ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПАЦИЕНТА

Wednesday, March 16th, 2016

ГЛАВА ПЪРВА

Общи положения

Чл. 1. (1) Този закон определя правата и задълженията на пациента при получаването на медицинска помощ и медицински услуги.

(2) С този закон се урежда защитата на правата на пациента.

(3) С този закон се уреждат последиците за пациента при неизпълнение на задълженията им.

Чл. 2. Целта на този закон е да се създадат отношения на доверие между пациента и изпълнителите на медицинска помощ, като се опазва както живота и здравето, така и достойнството на пациента.

Чл. 3. (1) Пациент е всяко физическо лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ или други медицински услуги.

(2) Регистрацията на лицето по ал. 1 като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.

Чл. 4. Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 5. Всеки пациент получава медицинска помощ в съответствие със своите здравни потребности, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на възраст, пол, произход, език, национална, етническа или политическа принадлежност, образование, религия, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, семейно, обществено или имуществено положение, местоживеене, увреждане.

ГЛАВА ВТОРА

Права на пациентa

Раздел I

Общи разпоредби

Чл. 6. (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на Закона за здравето и на Закона за здравното осигуряване.

Чл. 7. (1) Правото на защита на здравето е основно право, което се гарантира при равни условия на всички граждани.

(2) Всеки пациент има право да получава възможно най-добрата медицинска помощ в съответствие с нивото на развитие на медицината и научните постижения.

(3) Пациент, които не е здравно осигурен има правото да получи медицинска помощ, в обем и по ред, определени в Закона за здравното осигуряване.

(4) Като пациент всеки има право на:

1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;

2. грижи от общността, в която живее;

3. превенция, здравна профилактика и рехабилитация;

4. достъпна и качествена медицинска помощ;

5. информация поднесена по разбираем начин, за здравословното му състояние и възможните методите за лечение;

6. информирано съгласие;

7. свободен избор и смяна на изпълнители на медицинска помощ;

8. тайна и конфиденциалност;

9. уважение към времето му;

10. диагностика и лечение съобразно утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика;

11. сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;

12. достъп до високотехнологични методи за диагностика и лечение;

13. предотвратяване на ненужно страдание и болка във всеки етап на лечението, доколкото това е възможно;

14. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;

15. достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние;

16. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;

17. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;

18. на жалба и на защита на своите права;

19. да бъде представляван от пациентски организации;

(5) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 8. Пациентите до 14-годишна възраст, настанени в лечебни заведения за болнична помощ, имат право на придружител по време на целия престой в лечебното заведение, освен в случаите, когато присъствието на даден придружител не е препоръчително за детето или правото на контакт е преустановено по силата на законова разпоредба или решение на компетентен орган.

Раздел II

Права на пациента при получаване на медицинска помощ

Чл. 9. Медицинска помощ при спешни състояния се оказва на всяко нуждаещо се лице при условията и по реда на чл. 99 и 100 от Закона за здравето.

Чл. 10. (1) Всеки пациент има право свободно да избира изпълнител на медицинска помощ при условия и по ред определени в закон.

(2) В случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ по ал. 1 не може да осигури необходимият обем медицински дейности, той е длъжен да пренасочи пациентът към друг изпълнител на медицинска помощ, който може да ги осигури.

Чл. 11. (1) Пациентът има право на първичен преглед за здравословното си състояние, когато се регистрира за пръв път при общопрактикуващ лекар или лекар по дентална медицина.

(2) Пациентът има право да получи първична помощ и лечение от общопрактикуващия си лекар или лекарят по дентална медицина.

(3) Пациентът има право да получи специализирана помощ и лечение, след преценка на общопрактикуващият лекар или лекарят по дентална медицина за нуждата от тях, въз основа на издадено медицинско направление.

(4) Пациентът избира изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ, като при избора си може да бъде подпомаган от общопрактикуващия лекар или лекаря по дентална медицина.

Чл. 12. (1) Медицинска помощ се получава в работните часове на изпълнителя на първична или специализирана извънболнична медицинска помощ в лечебното заведение, където работи съответният изпълнител на медицинска помощ.

(2) В случаите, когато състоянието на пациента не му позволява да посети лечебното заведение по ал. 1, изпълнителят на медицинска помощ оказва необходимата медицинска помощ в дома на пациента.

Чл. 13. Лицата, настанени в специализирани институции имат право на медицинско обслужване.

Чл. 14. (1) Когато лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболнична медицинска помощ, лекарят или лекарят по дентална медицина е длъжен да издаде на пациента направление за хоспитализация.

(2) В случите по ал. 1 лекарят или лекарят по дентална медицина прилага към направлението за хоспитализация на пациента необходимите документи, изследвания и консултации за планова хоспитализация, както и резултатите от проведените до момента изследвания и консултации.

Чл. 15. (1) Изпълнителят на медицинска помощ от лечебното заведение за болнична помощ е длъжен да хоспитализира пациента и да започне лечението в срок, който не застрашава здравословното състояние на пациента.

(2) При получаване на медицинска помощ в лечебно заведение за болнична медицинска помощ пациентът има право:

1. да бъде запознат с неговите права и задължения, както и с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;

2. на непрекъснатост при оказване на медицинската помощ;

3. да участва в диагностично-лечебния процес, доколкото състоянието му позволява и съобразно индивидуалните му способности да получава и да дава информация;

4. да получи информация относно самоличността, функциите и квалификацията на медицинските специалисти, които му оказват медицинска помощ;

5. на подходящи лекарствени продукти и консумативи, необходими за диагностично-лечебния процес;

6. на подходяща и достатъчна храна, съобразно неговото заболяване и съобразно финансовите възможности на лечебното заведение, когато пациентът не заплаща такса за лечение и престой;

7. да бъде посещаван от общопрактикуващия си лекар или лекаря по дентална медицина и/или от специалиста, издал направлението за хоспитализация;

8. да посочи свои близки или роднини, които да бъдат уведомявани при влошаване на здравословното му състояние и които да бъдат допускани в болничното заведение, извън установеното за свиждане време;

9. да приема или отказва посетители;

10. да ползва услуги на психотерапевт и юрист ако болничното заведение може да осигури такива или да бъдат допускани такива лица, по искане на пациента и при лична уговорка и правоотношение с тях;

11. да бъде посещаван от духовни лица от религиозните общности, регистрирани в Република България

12. при изписване да получи епикриза и копия от резултатите от проведените изследвания;

12. на информация за начина на продължаване на лечението след дехоспитализация;

(3) По време на оказване на необходимата медицинска помощ, правата на пациента могат да бъдат ограничени за време, наложено от здравословното му състояние и в степен, допустима от закон.

Чл. 16. (1) Пациентът има право по време на лечението му, освен медицинският специалист, оказващ медицинска помощ, да присъстват лица, които той изрично е посочил.

(2) Право да присъстват, без изричното съгласие на пациента, при зачитане на човешките му права и достойнство имат:

1. други лица, в случаите, когато трябва да се проведе едновременно лечение на повече пациенти;

2. служители на Министерство на вътрешните работи, ако се лекува пациент, задържан от органите на МВР;

3. представители на места за лишаване от свобода, в случите когато се предоставя медицинска помощ на лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода” , когато е необходимо осигуряването безопасността на медицинските специалисти или има опасност пациентът да избяга.

Чл. 17. (1) Пациентът има право по време на лечение и престой в лечебно заведение на подкрепа от своите близки, семейство, роднини, приятели.

(2) Всеки пациент по време на престой в лечебно заведение има право на :

1. свобода на общуване с други пациенти, освен в случаите, когато носи риск за здравето си или здравето на другите пациенти;

2. свобода на достъп до пощенски, телефонни услуги и други средства за масова комуникация и осведомяване;

3. свободно да изповядва своите религиозни вярвания;

4. психологическа и социална подкрепа.

Раздел III

Право на информация и достъп до медицинската документация

Чл. 18. (1) При предоставянето на медицинска помощ всеки пациент има право на достоверна и лесна за възприемане информация относно своето здравословно състояние.

(2) Лекарят е длъжен да предостави на пациента и на лицата по чл. 21 информация, относно:

1. здравословното състояние на пациента, включително информация свързана с диагнозата, прогноза по отношение развитието на заболяването и необходимостта от лечение;

2. естеството на заболяването, възможните причини, необходимото лечение, необходимостта от интервенции и тяхната интензивност, планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности;

3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;

4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение;

5. възможните диагностични и терапевтични алтернативи.

6. спешността на състоянието;

7. продължителността на лечението и/или интервенцията;

8. стойността на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение, лекарствени продукти в извънболничната и болничната помощ;

9. противопоказанията и евентуалните странични ефекти върху здравето на пациента;

10. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на най-ранен етап, ясно и добросъвестно, по начин, съобразен с възможностите за възприемане и с минимална употреба на специализирана терминология.

Чл. 19. (1) Пациентът има право да откаже да бъде информиран за поставената му диагноза, с изключение на случаите, в които това би довело до сериозно увреждане на неговото здраве или здравето на други лица.

(2) Отказът по ал. 1 се извършва в писмена форма и се отразява в медицинската документация на пациента.

Чл. 20. Лекарят има право временно да запази в тайна диагнозата, или отделни елементи от нея, когато прецени, че това сериозно може да навреди на пациента.

(2) В случите по ал. 1 лекарят е длъжен да се консултира с друг лекар, да обоснове своето решение в медицинската документация на пациента и да информира за това лицата по чл. 21, ал. 2 – 8.

Чл. 21. (1) Когато пациентът е непълнолетен, малолетен или е поставен под пълно или ограничено запрещение, информацията по чл. 18, ал. 2 се предоставя на лицето по начин подходящ за неговата възраст и/или състояние.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя и на родителя, попечителя или настойника на пациента, освен в случаите, предвидени в закон.

(3) Когато пациентът е непълнолетен или малолетен и е настанен по съдебен ред извън семейството, информацията се предоставя на лицето, на което са възложени грижите за отглеждане на детето.

(4) Когато пациентът е непълнолетен или малолетен и е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информацията се предоставя на лицето, на което са възложени грижите за отглеждане на детето и на директора на дирекция “Социално подпомагане”, издал заповедта за временно настаняване.

(5) При лица с психични разстройства и установена неспособност за възприемане на информацията, същата се предоставя на лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.

(6) Когато състоянието на пациента не му позволява да възприема информацията за здравословното си състояние, тя се предоставя на лицата по ал. 8, т. 1 – 4.

(7) Пациентът има право да посочи трето лице, на което да бъде предоставена информацията относно здравословното му състояние.

(8) Упълномощаването по ал. 7 се извършва писмено като пълномощното се прилага към медицинската документация на пациента, когато третото лице не е:

1. съпруг/съпруга или лице, с което се намира във фактическо съжителство;

2. роднини по права линия (низходящи и възходящи);

3. роднини по съребрена линия до трета степен;

4. роднини по сватовство до втора степен.

Чл. 22. (1) Всяко лечение подлежи на документиране, като редът за водене, съдържание, съхранение и достъп до медицинската документация се определя с наредбата по чл. 27, ал. 3 от Закона за здравето.

(2) Пациент има право на достъп до медицинската документация, включително и да получи копия от нея.

(3) Копия от документите по ал. 2 се предоставя на пациента или на лицата по чл. 21, ал. 2 – 8 въз основа на писмено искане, в срок до 3 дни от датата на получаване на молбата.

Раздел IV

Право на информация относно финансирането и заплащането на медицинските и денталните дейности

Чл. 23. (1) Пациентът има право на информация относно:

1. медицинските и дентални дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК;

2. лекарствените продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;

3. медицински изделия, необходими при болнично лечение, които не се заплащат от бюджета на НЗОК;

4. предоставяне на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по реда на чл. 82 от Закона за здравето;

5. случите, когато лицата имат право на целеви средства от републиканския бюджет, и начина на отпускането им;

6. случаите, когато лицата заплащат медицинската/денталната помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;

7. вида и цената на медицинските/денталните услуги извън тези по т. 1 и 3, реда за ползването и начина на заплащането им;

8. вида и цената на допълнително поискани услуги, включително и цената на услугата „избор на лекар или екип”, определени в наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето.

(2) Информацията по ал. l се предоставя на пациента чрез поставянето й на
общодостъпни места в сградата на лечебното/здравното заведение;

(3) Лекуващият лекар/лекар по дентална медицина е длъжен да предоставя
конкретна информация по ал. l на пациента с оглед неговото здравословно състояние и
необходимостта от определен вид диагностика и/или лечение. Информацията се
предоставя преди започване на диагностично-лечебния процес.

(4) В случаите, когато в хода на диагностично-лечебния процес възникне
необходимост от допълнителни изследвания, манипулации, процедури, медицински
изделия или лекарствени продукти, които не подлежат на пълно или частично заплащане от държавния бюджет или от бюджета на Н3ОК, лекуващият лекар своевременно уведомява пациента за това обстоятелство, както и за точната или прогнозната стойност на допълнителните разходи.

(5) Пациентът има право да му бъде издаден и предоставен от лечебното или
здравното заведение документ за заплатените суми за дейности, медицински изделия
и/или услуги по ал. 1.

Раздел V

Право на информирано съгласие

Чл. 24. (1) Медицинска помощ се оказва след изразено информирано съгласие от пациента.

(2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.

(3) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(4) Когато пациентът е малолетен или е поставен под пълно запрещение, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени в закон.

(5) Когато пациентът е непълнолетен или малолетен и е настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция „Социално подпомагане”.

(6) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция „Социално подпомагане”.

(7) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.

(8) Пациентът има право да посочи трето лице, което да изрази информирано съгласие за извършване на медицински дейности.

(9) Упълномощаването по ал. 8 се извършва писмено като пълномощното се прилага към медицинската документация на пациента, когато третото лице не е:

1. съпруг/съпруга или лице, с което се намира във фактическо съжителство;

2. роднини по права линия (низходящи и възходящи);

3. роднини по съребрена линия до трета степен;

4. роднини по сватовство до втора степен.

Чл. 25. (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар/лекар по дентална медицина предоставя на пациента информацията по чл. 19, ал. 2, съответно на лицата по чл. 24, ал. 2, 4, 5, 6, 7, 8 и 9.

(2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

Чл. 26. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 19, ал. 2 и информираното съгласие по чл. 24 се предоставят в писмена форма.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само, когато непосредствено е застрашен животът му и:

1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие;

2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от лицата по чл. 24, в случаите, когато законът го изисква.

Чл. 27. (1) Когато информирано съгласие не е получено от лицата по чл. 24 разрешение за извършване на медицински дейности се дава от комисията по медицинска етика към съответното лечебно заведение.

(2) Когато към лечебното заведение няма създадена комисия по медицинска етика, разрешението по ал. 1 се дава от ръководителя на лечебното заведение.

Раздел VI

Право на безопасност при предоставянето на медицинска помощ

и на уважение на времето на пациента

Чл. 28. (1) Пациентът има право да получи необходимата медицинска помощ своевременно и по начин, който не води до настъпване на вредоносни последици. Това право е приложимо за всеки етап от лечението.

(2) Всяко лице има право на защита от опасности породени от лошо организирано медицинско обслужване, както и право на достъп до медицинска помощ и лечение в съответствие с утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика.

(3) Изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да предоставят съответната медицинска помощ навременно и в зависимост от степента на неотложност на медицинската намеса.

Чл. 29. (1) При наличие на чакащи пациенти за определена медицинска услуга изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да осигури записване на чакащите в списъци, като посочи приблизителния ден и час на оказване на медицинската помощ на всеки пациент.

(2) Пациентът има право да бъде включен в списък на чакащите, когато:

1. медицинската помощ не може да бъде оказана от друго лечебно заведение;

2. пациентът отказва да бъде прехвърлен за лечение в друго лечебно заведение или

3. когато здравословното му състояние позволява и няма риск за неговото влошаване.

(3) Пациентът има право да бъде информиран за причините за включването му в списък на чакащите и очакваната продължителност на изчакване, както и възможните последствия от забавянето.

(4) Ако съществува възможност необходимото изследване или лечение да се проведат в друго лечебно заведение и в по-кратък срок, пациентът има право да получи информация за тази възможност.

(5) Пациентът има право да бъде включен в списък на чакащите без дискриминация и въз основа единствено на медицински критерии.

(6) В случаите, когато пациентът е упълномощил лице/организация, която да защитава правата му, това лице, респективно организация имат право да контролират спазването на принципа, предвиден в ал. 4.

Раздел VII

Право на избягване на болка и страдание и отказ от медицинска помощ

Чл. 30. (1) Пациентът има право на избягване, а ако избягването е невъзможно – на намаляване на възможните страдания и болки на всеки етап от лечението.

(2) Изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да предприеме всички необходими мерки за избягване или намаляване на страданията и болките.

(3) На пациента трябва да бъдат спестявани ненужни тестове и интервенции.

(4) Пациентът има право да откаже прилагането на мерките по ал. 2, като отказът се удостоверява писмено в медицинската документация с подпис на лицето.

Чл. 31. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.

(2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на заболяване, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с него.

(3) Палиативните медицински грижи включват:

1. медицинско наблюдение;

2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на заболяването;

3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.

(4) Палиативни медицински грижи се оказват от общопрактикуващия лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ и от хосписи.

(5) Пациентът има право на достойна смърт.

(6) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 32. (1) Лицата по чл. 24 могат да откажат по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.

(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подпис на лицето.

(3) Ако лицата по чл. 24 не са в състояние или откажат да удостоверят писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.

(4) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

(5) Лицата по чл. 24 могат да оттеглят отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.

Чл. 33. (1) Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.

(2) Пациентът може да бъде приет по принудителен ред в лечебно заведение по предвиден от закона ред.

. (3) Принудителна медицинска помощ се оказва:

1. когато заболяването има сериозна вероятност от непосредствена или неизбежна вреда за самия пациент или за други лица;

2. заболяването на лицето е тежко и неговата способност за преценка е увредена.

(4) След доброволна хоспитализация пациент може да бъде задържан със статут на принудително хоспитализиран, при условията и по реда на ал. 2

(5) Основанията за принудителна хоспитализация се съобщават на пациента и на лицата по чл. 21, ал. 2 – 8 незабавно.

Раздел VIII

Право на лечение в чужбина

Чл. 34. Пациентът има право на лечение в чужбина, заплащано напълно или
частично от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, при условията на чл. 36 от 3акона за здравното осигуряване.

Чл. 35. Пациентът има право на лечение в държава членка, в държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, и в Швейцария, заплащано от бюджета на Н3ОК, при условията и по реда, установени в правилата за координация на системите за социална сигурност.

Раздел IX

Право на представителство

Чл. 36. Пациентите имат право да бъдат представлявани колективно по отношение на обхвата, качеството и функционирането на системата на здравеопазване.

Чл. 37. (1) Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните условия:

1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания;

2. да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

3. да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна.

(2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на производители, вносители и търговци на едро и дребно с лекарствени продукти, медицински изделия и медицинска апаратура.

(3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да:

1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата, задълженията и интересите на пациентите;

2. информират контролните органи по Закона за здравето за случаи, в които са нарушени правата на пациента, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки.

(4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК.

Чл. 38. (1) Организациите за защита правата на пациентите се признават за представителни по смисъла на чл. 37, ал. 1 по тяхно искане от министъра на здравеопазването.

(2) Признаването на организациите за защита правата на пациентите за представителни по ал. 1 се осъществява по ред и критерии, определени в наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Отказът на министъра на здравеопазването да признае за представителна организация за защита правата на пациентите може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) На всеки три години след признаването им по реда на ал. 1 организациите за защита правата на пациентите установяват представителността си по ред, определен в наредбата по ал. 2.

(5) Министърът на здравеопазването може да извършва проверки за съответствие с изискванията на чл. 37, ал. 1 на всяка от представителните организации за защита правата на пациентите, като в зависимост от резултатите със заповед потвърждава или отнема нейната представителност. Проверките се извършват по ред, определен в наредбата по ал. 2.

(6) Заповедта на министъра на здравеопазването за отнемане на представителността на организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалвана по реда на ал. 3.

Чл. 39. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Обществен съвет по правата на пациента.

(2) Общественият съвет по правата на пациента включва седем представители на представителни организации за защита правата на пациентите по смисъла на чл. 37, един представител от организация на хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, един представител на организация за хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, и по един представител на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика, на НЗОК, на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

(3) Общественият съвет по правата на пациента е консултативен орган със следните функции:

1. наблюдава и анализира всички дейности, свързани с правата на пациента;

2. изготвя ежегоден доклад по въпросите на правата на пациента и го предоставя на министъра на здравеопазването;

3. анализира прилагането на нормативната уредба в областта на правата на пациента и изготвя предложения за изменението и допълнението й, които предоставя на министъра на здравеопазването;

4. обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на пациента.

(4) Организацията и дейността на Обществения съвет по правата на пациента се уреждат с правилник, изготвен от Обществения съвет по правата на пациента и утвърден от министъра на здравеопазването.

ГЛАВА ТРЕТА

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПАЦИЕНТА

Чл. 40. Пациентът е длъжен:

1. да се грижи за собственото си здраве и да не го уврежда умишлено;

2. да пази и да не уврежда умишлено здравето на други лица;

3. да дава добросъвестно необходимата информация за своето здравословно състояние, и да съдейства на изпълнителните на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на неговото здраве;

4. да спазва правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, в което получава медицинска помощ, и да уважава професионалното и човешко достойнство на лекарите и на другите медицински специалисти.

5. да спазва предписанията на изпълнителите на медицинска помощ във връзка с подържане, запазване, укрепване и възстановяване на здравето му.

6. да не прекъсва здравноосигурителните си права и да заплаща за всяко посещение при общопрактикуващия лекар.

7. да съдейства на лекуващия го лекар с изчерпателна здравна информация, необходима за правилно диагностициране, подготвяне на подходящ лечебен план и осъществяване на необходимата медицинска интервенция за:

а) историята на заболяването, провежданото лечение, приеманите лекарства и рисковите фактори, свързани със заболяването му;

б) наследствени, онкологични, психиатрични заболявания на членовете на семейството си, доколкото са му известни;

в) случаите, в които заболяването му застрашава или може да застраши живота на лекарите и на другите медицински специалисти или сигурността на други лица.

8. да съдейства на държавните и обществени органи за прилагане на профилактични мерки и на контрол за спазване на санитарно-хигиенните норми и правила, както и по време на епидемични инфекциозни взривове, когато е лично засегнато здравето на пациента и членове на семейството му.

9. да уведомява незабавно здравните органи, в случаите на появяване на остро заразно заболяване, когато той е носител на заразното заболяване, да предоставя информация за лицата, от които се е заразил и тези, които могат да бъдат заразени от него.

10. да съобщава своевременно в рамките на 24 часа на общопрактикуващия си лекар за открито инфекциозно заболяване както лично на него, така и на членове на семейството

11. да съдейства за прилагането на карантинни и други мерки и за ликвидирането на огнищата и източниците на зараза.

12. да се явява на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация;

13. да спазва принципа на диспансеризация при открити социално значими заболявания по реда определен в съответните наредби на Министерство на здравеопазването и разяснени от лекуващият лекар;

14. да изпълнява предписанията на лекаря, както и изискванията за профилактика на заболяванията;

15. да не влиза в кабинета на лекаря или в лечебното заведение с оръжие, освен в случаите, когато оръжието се носи по служба или е приет по спешност;

16. да съхранява надлежно личната си медицинска документация предоставена му от лечебното заведение;

17. при планово постъпване в лечебно заведение за болнична помощ да представи цялата налична медицинска документация по профила на заболяването (епикризи, амбулаторни листове от прегледи при личния лекар или специалист, изследвания извършени амбулаторно и др.).

Чл. 41. Пациентът не може да търси отговорност от изпълнител на медицинска помощ в случаите, когато не спазва назначените предписанията във връзка с лечението, поддържането, запазването, укрепването и възстановяването на здравето му, както и предписаната терапия и режим.

Чл. 42. Пациентът не може да търси отговорност от изпълнител на медицинска помощ в случаите, когато:

1. не се явява на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация, след като е бил надлежно уведомен;

2. не спазва принципа на диспансеризация при открити социално значими заболявания, по реда определен в съответните наредби на Министерство на здравеопазването и разяснени от лекуващият лекар;

3. не е дал добросъвестно необходимата информация за своето здравно състояние и/или е укрил такава.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ПРАВО НА ЗАЩИТА И НА ЖАЛБА

Чл. 43. Всеки пациент има право на защита на своите права при получаването на медицинска помощ.

Чл. 45. (1) Пациентът, съответно лицата по чл. 24, ал. 2 – 9 и организациите по чл. 37 имат право да подават жалби и сигнали при нарушаване на правата му свързани с медицинското обслужване до Изпълнителната агенция „Медицински одит” при условията и по реда на Закона за здравето

(2) Длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Медицински одит” извършват проверка по жалбата или сигнала по реда, определен в Закона за здравето.

Чл. 46. Пациентът, съответно лицата по чл. 24, ал. 2 – 9 и организациите по чл. 37 имат право да подават жалби и сигнали до компетентните органи за нарушения, които подлежат на административно – наказателна отговорност по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на Закона за здравното осигуряване.

ГЛАВА ПЕТА

АДМИНИСТРАТИВНО – НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 47. (1) Който не информира пациент относно обстоятелствата по чл. 18, ал. 2, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година.

(2) Който окаже медицинска помощ без информирано съгласие или в нарушение на изискванията за даване на информирано съгласие, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до 1 година.

Чл. 48. (1) Който наруши права на пациент, определени с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.

Чл. 49. Който разкрие здравна информация или предостави медицинска документация за пациент в нарушение на условията и реда на този закон и нормативните актове по прилагането му се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 3000 лв.

Чл. 50. Който наруши разпоредбите на чл. 40 се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

1. Медицинска помощ е система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности (прегледи, изследвания, имунизации, лечение и др.), осигурявани от медицински специалисти.

2. „Медицински услуги” са действия, които имат превантивен, диагностичен, терапевтичен, животоспасяващ или рехабилитационен характер и са извършени от медицински специалисти с цел предоставяне на медицинска помощ.

3. Служебна тайна е информацията, създавана и / или съхранявана от изпълнителите на лечебна дейност свързана със здравния статус на пациент или група пациенти

4. „Качествена медицинска помощ” е медицинската помощ, която се предоставя на всеки пациент чрез прилагане на достатъчно видове диагностични и терапевтични дейности, осигуряващи най-добър резултат по отношение на здравето, съобразено с актуалното състояние на медицинската наука, при оптимална цена за същия резултат, при минимален риск и при достигане на възможно най-голямо удовлетворение и хуманност по отношение на процедурите и на резултатите от медицинското обслужване.

5. „Изпълнител на медицинска помощ” е лечебно заведение, регистрирано по реда на Закона за лечебните заведения.

6. „Допълнително поискани услуги” са подобрени битови условия и допълнително обслужване, свързани с престоя на пациента в лечебното заведение, извън оказваната медицинска помощ, като самостоятелна (;тая, телефон, телевизор, меню за хранене по избор, избор на лекар или екип от медицински специалисти и др.”.

7. „Правила за координация на системите за социална сигурност” са правилата, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. В Закона за здравето (обн.,ДВ, бр.70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 59, 82 и 95 от 2007 г. и бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 41 от 2009 г.) се правят следните изменения :

1. В чл. 27, ал. 3 след думите „Националния статистически институт” се добавя „и Комисията за защита на личните данни.”

2. Член 85 се изменя така:

„Чл. 85. Правата и задълженията на пациента при получаването на медицинска помощ и медицински услуги се уреждат в Закона за правата и задълженията на пациента.”

3. Членове 86, 86а, 86б, 86в, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95 и 96 се отменят.

4. В чл. 116б, ал. 1, т. 2 се изменя така:

„2. проверява за спазването на правата и задълженията на пациентите.”

5. Членове 220 и 221 се отменят.

Становища по законопроекта за правата на пациента

Friday, December 18th, 2015

Suslovni organizacii Sravnitelna tablica stanovishta po ZPZP (1) Patient organizations Sravnitelna tablica stanovishta po ZPZP_2 (1) MZ i NZOK Sravnitelna tablica stanovishta po ZPZP (1) 

Важна информация

Wednesday, November 11th, 2015

Уведомяваме Ви, следното:

1.На сайта на ЕМА от 06.11.2015г. е публикувано:

Комитета за оценка на риска при проследяване на лекарствената безопасност (PRAC) завърши научения анализ относно два синдрома (синдром на комплексната регионаленa болка (CRPS) и синдром на постурална ортостатична тахикардия(POTS) и ваксините за човешкия папиломен вирус (HPV). Заключението показва, че доказателствата не подкрепят причинно-следствената връзка между ваксините (Cervarix, Gardasil / Silgard и Gardasil-9) и развитието на CRPS или POTS. Следователно, няма причина да се промени начина, по който се използват ваксините или да има изменение на текущата информация за продукта.

http://www.ema.europa.eu/ema/index.jsp?curl=pages/news_and_events/news/2015/11/news_detail_002429.jsp&mid=WC0b01ac058004d5c1

 

EMA публикува  научен проект, които разглежда проучвания относно ефикасността след получаване на разрешение (Post-authorisation efficacy study (PAES)), за да бъде използван от фирмите за подпомагане на вземането на решения и регулирането в Европейския съюз (ЕС). Проектът се отнася  за наложени и доброволни проучвания на ефикасността след получаване на разрешение за употреба. Той е разработен в сътрудничество с държавите-членки на ЕС и други заинтересовани страни и е пуснат за тримесечено обществено допитване.

Коментари могат да се изпращат до 31 януари 2016 г. на следния имейл адрес :paesconsultation@ema.europa.eu и като използвате предоставения формуляр.

http://www.ema.europa.eu/ema/index.jsp?curl=pages/news_and_events/news/2015/11/news_detail_002430.jsp&mid=WC0b01ac058004d5c1

РЕЗЮМЕ на законодателно проучване на тема “Правата на пациента в законодателството на страните от Европейския съюз и Израел”

Friday, October 23rd, 2015

Правна уредба
При осъществяване на законодателното проучване за Правата на пациентите, бяха разгледани законодателствата на тринадесет държави от Европейския съюз. Правната уредба на материята, разгледана в настоящото проучване, е изключително разнообразна и подробна, хармонизирана със изискванията на Европейския съюз.
Изключително интересен е фактът, че в някои от разгледаните държави съществува специална уредба, уреждаща в специални закони правата на пациентите, докато в други държави уредените права са разпръснати в различни общи и специални закони.
В някои държави началата на правната уредба, уреждаща правата на пациента, са уредени още в Конституцията на съответната страна (Белгия,Унгария, Холандия).
В държави като Великобритания и Северна Ирландия, Германия, Франция, Дания, Холандия и Унгария няма единна специална уредба на правата на пациентите, а те са уредени в различни закони общи и специални закони и кодекси – Закон за здравето (Унгария, Дания, ), Кодекс на народното здраве (Франция), Закон за националната здравна система (Великобритания и Северна Ирландия) и други.
В държави като Белгия, Кипър, Израел, Норвегия, Румъния, Финландия и Чехия материята, разгледана в настоящото законодателно проучване, съществуват специални законови нормативни актове, а в Германия се подготвя законопроект на специален закон за правата на пациента. В някои от тези държави правата на пациентите са уредени в Закон за правата на пациента (Белгия, Кипър, Израел, Норвегия, Румъния), Закон за статуса и правата на пациентите (Финландия), Кодекс за правата на пациентите в здравните институции (Чехия).
Също така, в редица държави, съществуват голям брой подзаконови нормативни актове, които допълват правната уредба на правата на пациентите (Белгия, Франция, Дания, Германия).

Субекти – титуляри на правата и задълженията при предоставянето на медицинска помощ
Медицинската помощ е престацията по сложното правоотношение по нейното предоставяне. То е правна връзка между точно определени лица – субекти – титуляри на права и задължения. В законодателството на повечето европейски държави прави впечатление, че се поставя ясна граница между това кое лице има правото да получи медицинска помощ (схващана най-общо като система от действия и веществени престации) и кой е насрещно задълженият субект. По този начин се дава възможност за по-пълно упражняване на всички права и респективно се осигурява тяхната по-пълноценна защита. Няма да е грешно, ако се каже, че правоотношението по предоставяне на медицинска помощ освен сложно е и двустранно. Задължения имат и двете страни, като понякога тези задължения не корелират на определено право, но те са част от сложното правоотношение.
От едната страна на правоотношение стои лицето, което упражнява основно правата и комуто се дължи медицинската помощ. Това лице се нарича пациент. В Чехия, Холандия, Румъния, Германия и Великобритания и Северна Ирландия няма легална дефиниция на понятието. В други европейски законодателства има изрична дефиниция. Обобщено, пациентът е лице, което получава или търси медицинска помощ.
Коя е насрещно задължената страна по правоотношението по предоставяне на медицинска помощ е далеч по-сложен въпрос. Вярно е, ако се каже, че в зависимост от конкретното право, различен е правно задълженият по неговото осъществяване субект. Най-основно в законодателството на разгледаните в рамките на проучването държави може да се отбележи, че този насрещен субект се проявява в две разновидности, а именно – медицински специалист и лечебно заведение. Естествено, в различните държави терминологията е сравнително различна, но основно разликата се прокарва по същността на субекта. Така, веднъж насрещно задължена страна по правоотношението по предоставяне на медицинска помощ е само конкретно физическо лице, а в други случаи – това е юридическо лице, организирано в някаква специфична правноорганизационна форма.
В някои законодателства може да се открие и своеобразна „трета група” субекти. Така например в Белгия съществуват „второстепенни” субекти. Те са предвидени в закона в широк смисъл и тяхната дейност е в пряка връзка с пациента. Те обаче не са носители на типичните права и задължения в рамките на сложното правоотношение по предоставяне на медицинска помощ.

Видове права
По своята позитивна природа пациентските права представляват правна възможност за защита на конкретни претенции на пациента към други правни субекти, които са изрично предвидени в законов или подзаконов нормативен акт. Правата на пациентите са юридическо измерение на способите за защитата на човешкото здраве. Чрез тях се обозначават принципите на оптимална социална сигурност и избор на модел за поведение.
В настоящия правен анализ правата на пациентите се разделят условно на две групи. Едната група права съдържа утвърдени международни принципи, докато другата група права представлява съвкупност от сингуларни принципи, които са присъщи за отделните национални законодателства.
Пациентските права с по-широка международна приложимост нямат абсолютен характер. Към тези универсални права спадат: 1. правото на достъп до медицинска услуги; 2. правото на качествено медицинско обслужване; 3. правото на избор на лекуващ лекар; 4. правото на избор на здравно заведение; 5. правото на свободно напускане на здравно заведение; 6. правото на пациента да бъде информиран; 7. правото на информирано съгласие; 8. правото на поверителност на информацията свързана с пациента; 9. правото на личен живот; 10. правото на трансплантация или отказ от трансплантация на органи и продукти от човешко тяло; 11. правото на жалба и обезщетение.
Към втората условна група може да се причислят онези пациентски права, чието приложение е ограничено в национални правни рамки. Такива права са: 1. правото на пациента да бъде представляван от пациентски асоциации; 2. правото или отказа от биомедицински изследвания; 3. правото на свободно изразяване на мнение за медицинското обслужване в здравното заведение; 4. правата на пациента относно възпроизвеждането; 5. правата по време на научни изследвания или експериментално лечение; 6. правото пациентът да бъде или да не бъде в контакт с други лица по време на предоставяне на болнична помощ; 7. правото на аборт; 8. правото на медицинска стерилизация и много други.
Правото на достъп до медицинско обслужване е нормативно предвидено във Великобритания и Северна Ирландия, Германия, Норвегия, Финландия, Франция, Румъния, Кипър, Израел и Унгария.
Правото на качествено медицинско обслужване се среща в Белгия, Германия и Франция.
Правото на избор на лекуващ лекар се среща в Белгия, Великобритания и Северна Ирландия, Германия и Франция.
Правото на избор на здравно заведение се среща в Германия и Норвегия.
Правото на свободно напускане на здравното заведение съществува във Франция и Унгария.
Правото на пациента да бъде информиран за своето здравословно състояние се среща в Белгия, Великобритания и Северна Ирландия, Германия, Норвегия, Финландия, Франция, Румъния, Кипър, Израел, Унгария, Холандия и Чехия.
Правото на информирано съгласие (и\или отказ) е нормативно предвидено в Белгия, Великобритания и Северна Ирландия, Германия, Норвегия, Финландия, Франция, Румъния, Кипър, Израел, Дания, Унгария, Чехия, и Холандия.
Правото на запазване на поверителност относно информация свързана с пациента се гарантира в Белгия, Германия, Дания, Норвегия, Финландия, Франция, Кипър, Израел, Унгария, Холандия и Чехия.
Правото на личен живот на пациента е нормативно предвидено в Белгия, Германия, Франция, Румъния, Кипър и Чехия.
Правото на трансплантация или отказ от трансплантация на органи и продукти от човешко тяло се среща във Франция и Холандия.
Правото на жалба и обезщетение е нормативно предвидено в Белгия, Франция и Чехия.

Видове задължения
Правата на пациентите и лекарите при разгледаните в проучването държави са обвързани, в повечето от тях, със задължения за лекарите и/ или пациентите. Задълженията в отделните държави са конкретизирани и уредени по различен начин. Критерии за систематизиране на задълженията е наличието на такива за лекарите и/ или пациентите.
Страните от проучването, в които има задължения за лекарите и/ или пациентите са: Белгия, Франция, Германия, Унгария, Холандия.
В Белгия задълженията на лекарите са изчерпателно конкретизирани. По-голямата част от тях произтичат от правата на пациентите, т.е. те са задължения на лекарите по правоотношението. Другата част от задълженията са т.н. самостоятелни (изключителни) задължения. Според проучването в Белгия е в сила едно основно задължение за пациентите.
Във Франция задълженията на лекарите се определят, както в Белгия, от правата на пациентите и отново има и самостоятелни (изключителни) задължения, но във Франция не се посочени задължения на пациентите.
В Германия задълженията на лекарите също се определят спрямо правата на пациентите, но за разлика от Белгия и Франция, те не са част от нормативни актове. Вписани са в хартата за правата на пациентите. В тази харта са описани кратко и задълженията на пациентите.
В Унгария са конкретизирани задълженията на пациентите и задълженията на изпълнителите на медицинска помощ.
В Холандия задължения на лекарите са описани в член 22 от Конституцията на страната, но по-голямата част от задълженията на лекарите се определят стриктно от сключения договор за лечение с болничното заведение. Според този договор пациентите имат задължението да дават информация на лекуващите и да оказват съдействие по време на лечението.
След разглеждането на страните според първия критерии, може да се направи изводът, че във всички горе посочени държави има задължения и за лекарите и за пациентите. Изключение прави само Франция, където са в сила само задължения на лекарите.
Задълженията на лекарите и/ или пациентите следва да се конкретизират според критерии, които дават информация за начина, по които са уредени и защитени задълженията. Според следващ критерии страните са поделят на такива, в които задълженията имат нормативна уредба и такива, които не са нормативно уредени.
Държавите с нормативно уредени задължения за лекарите според проучването са: Белгия, Франция, Унгария, Холандия. По-голямата част от задълженията в Холандия произтичат от сключен договор за лечение с болнично заведение. Белгия и Франция също са страни с особеност спрямо задълженията. В тези страни са описани т.н. самостоятелни (изключителни) задължения на лекарите. В Германия част от задълженията на лекарите са нормативно уредени в закона за медицинските професии (Low on medical professions). Другата част от задълженията на лекарите в Германия има пожелателен характер и са вписани в хартата за правата на нуждаещите се от лекарски грижи пациенти. (Charter of the Rights of Patients deprived of medical care).
Държавите с нормативно уредени задължения за пациентите са Белгия, Унгария.
В Германия задълженията на пациентите нямат правен характер и са вписани в хартата за правата на нуждаещите се от лекарски грижи пациенти (Charter of the Rights of Patients deprived of medical care).
Р рамките на проучването за някои от страните не бе намерена информация за нормативно уреждане на задълженията. Те са: Великобритания и Северна Ирландия, Норвегия, Финландия, Румъния, Кипър, Израел, Дания, Чехия.

Способи за защита и органи в системата на предоставяне на медицинската помощ
В най-общ смисъл способите за защита в законодателството на изследваните държави могат да се групират в две големи групи, съобразно органите, от които и чрез които се търси исканата защита, а именно способи за съдебна и за извънсъдебна защита. Съдебното уреждане зависи от спецификата на съответното национално законодателство и не може пълноценно да се разгледа в рамките на настоящото изследване.
По-голям интерес представляват извънсъдебните способи за защита, а именно тези по административен ред. Два са централните въпроса, около които се гради всяко национално законодателство по поставения въпрос. Те са: процедурата по защита на правата и съответно органите, пред които може да се търси защита. Основен способ, залегнал в законодателството на всяка от разгледаните държави, е подаването на жалби (нарича се процедура по оплакване във Финландия и Норвегия). Цели се засегнатото лице по собствено желание да инициира съответната процедура, по която може да се изследва конкретния случай и да се даде защита от компетентния орган. В някои държави освен, че се жали, засегнатото лице има възможност и да дава препоръки за оптимизиране дейността по предоставяне на медицинска помощ.
Общ белег от разгледаните национални законодателства е общата структура на органите в системата по предоставяне на медицинска помощ и в частност техните контролни правомощия. В този смисъл контролът се осъществява от по-горестоящи в рамките на съответната институция органи или от специализирани органи. Специализираният контрол, от своя страна, може да се раздели на вътрешноведомствен и на външноведомствен.
Във всяко национално законодателство има съответна уредба на органите в системата на предоставяне на медицинска помощ. Създадени са различни комисии, комитети, съвети по медиация и други подобни структури, чиято задача е да осъществява и да контролира дейността по предоставяне на медицинска помощ.
Особен интерес представлява фактът, че в Норвегия и във Финландия е уредена фигурата на пациентския омбудсман. Той е обществен застъпник само в областта на правата на пациентите.
Друга интересна организация е изградена във Великобритания и Северна Ирландия. Там различните изпълнители на медицинска помощ (лечебни заведения и физически лица, организирани под формата на индивидуална или групова практика) се обединяват в т.нар. тръстове. Съществува функционално деление на тръстовете на първични и вторични. Именно в рамките на тези тръстове се осъществява контролът на дейността по предоставяне на медицинска помощ.

Санкции и особености на националното законодателство
Във всички държави наблюдаваме наличието на дисциплинарни санкции при неизпълнение на задълженията на лекаря. Инкриминирането на някои деяния на лекаря е налице в някои страни. В Белгия например, последният се наказва със затвор при извършване на медицинска или фармацевтична дейност без наличието на специална правоспособност. Във Франция са инкриминирани противоправни деяния на лекаря в областта на достъпа до информация, трансплантация. В Дания откриваме наказателноправна защита срещу деяния накърняващи правото на пациента свързано с личното му пространство, а в Холандия е углавно престъпление лекар да извършва лекарска дейност без да е правоспособен за това. В някои държави са изрично посочени случаи, в които се налагат определени по размер имуществени санкции.
Кипърският законът си поставя за цел да декларира определен обем от права и да създаде основната рамка за тяхното упражняване и тяхната защита. Именно изясняване на съдържанието на различните права е основният акцент.
В унгарският закон за здравето са посочени всички права на пациента в качеството му на такъв. Те формират един своеобразен каталог и са изчерпателно изброени. Регламентирани са и задълженията на пациентите. За да се запази корелативната връзка между предоставянето и получаването на медицинска помощ са посочени изчерпателно и правата, и задълженията на медицинските специалисти.
Пациентска организация, която да участва по някакъв начин в държавните структури намираме единствено в Дания. Организацията на „Датски пациенти” , сътрудничи си с държавните органи, изследователски институти и други здравни организации за развитието на здравната система на бъдещето, базирана на интересите на пациентите. Организацията работи за по-добри условия за пациентите, свързани с координация, безопасност и информация. „Датски пациенти” има представители в няколко съвета и комисии, между които Националния здравен съвет и Датската медицинска агенция.
В проучването е разгледана и правната уредба на законодателството в Европейския съюз. Добавени са в обобщен вид и решенията на СЕО във връзка с трансграничното здравеопазване.

Проект “Национална кампания за пациентски политики”

Friday, October 23rd, 2015

Сдружение „Конфедерация Защита на Здравето“ /КЗЗ/ е първото обединение на пациентски организации, създадено 2005г. и работещо в защита правата на пациентите в РБългария и Европа, член на Европейски Пациентски Форум със седалище във Брюксел.

Бихме желали да Ви информираме, че идейния проект Националнана кампания за пациентски политики“ на КЗЗ по тематична област „ Демокрация, права на човека и добро управление“ бе одобрен и финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-20014г. www.ngogrants.bg

Основната цел на проекта е популяризиране на здравните ни права като граждани при провеждането на Националната информационна кампания в 28 областни града в страната чрез разспространението на обучителни материали, проследяващи пътя на пациента и достъпа му до здравни грижи като гражданин не само на България, но и на Европа като в тази част на проекта ще получихме активната подкрепа на НЗОК, която произлиза от ползотворното ни сътрудничество до сега в полза на обществото.

В проекта „Националнана кампания за пациентски политики“ се предвижда инициране приемането на Закон за пациента, който е крайно необходим поради непълнота в гражданските права, когато отделния индивид се явява потребител на медицински услуги /пациент/. Изработването и приемане на Закон за пациента ще се постигне, чрез взаимодействие между неправителствения сектор с държавната и местна власт с цел защита на гражданските права при ползването на медицински услуги. Законопроектът на Закона за пациента ще бъде създаден като следствие от проведените акции на обществени места, кръгли маси с представителите на властта, гражданите и медиите в 28 града на територията на РБългария. Ще се събере информация за осигуряване на публичност. Очакваният резултат от проекта е приемането на Закон за пациента. Този закон ще сложи в ред взаимоотношенията между граждани и доставчици на медицински услуги.

Конфедерация Защита на Здравето”

Асоциация „Аутизъм”

Асоциация на българите, боледуващи от астма, алергии и ХОББ /АББА/

Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение

Българска асоциация „Диабет”

Българска асоциация за невромускулни заболявания /БАНМЗ/

Българска асоциация на лица с интелектуални затруднения /БАЛИЗ/

Българско сдружение Детска Церебрална Парализа

Национално сдружение на жените с онкологични заболявания и техните сподвижници

Aсоциация на Родителите на Деца с Епилепсия /АРДЕ/

Фондация „Природа и здраве за България”

Асоциация за превенция и работа със зависимости „Само днес”

Национален алианс на редките заболявания

Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите

Българска асоциация цьолиакия

Фондация “Състрадание Алцхаймер България”

Асоциация на родителите на деца с увреден слух „АРДУС

Алцхаймер България

Сдружение “Възможности без граници”

сряда, 16 април 2014, 11:00 Национален пресклуб БТА

Wednesday, April 16th, 2014

Наистина ли сме част от Европа? Присъда ли е да си пациент в България? Последният абсурд на НЗОК. Как български пари изтичат в чужбина без смисъл.
Пациентски организации в подкрепа на терапията „дълбока мозъчна стимулация” при паркинсонова болест. Нова абсурдна и скандална ситуация.
Европейски ден за правата на пациента – къде е България?
Докога пациентите ще бъдат дискриминирани от собствената си държава и къде изтичат парите ни?

На събитието присъстваха по-голяма част от пациентите, които чакат за дълбока мозъчна стимулация, заедно с оперираните вече 9 пациенти.

Организатори: Асоциация „Паркинсон”, Асоциация на родители на деца с епилепсия, Съюзът на инвалидите в България, Съюзът на слепите в България, Българската асоциация за невромускулни заболявания, Асоциацията на родителите на деца с нарушено зрение, Асоциацията на родителите на деца с нарушен слух, Центърът за психологически изследвания, Националната асоциация на сляпо-глухите в България, Българска асоциация”Диабет”, Националната организация “Малки български хора”, Конфедерация ”Защита на Здравето”, Дружеството по неврология и УМБАЛ „Св.Иван Рилски”.

Близо 60 млн. лв. е бюджетът на НЗОК за лечение в чужбина, 40% вече са похарчени

16.4.2014 г., zdrave.net, Невена Попова

Абсурдно е да се изпращат български пациенти за лечение в чужбина, което е 3-4 пъти по-скъпо в сравнение с прилаганото в наши клиники при същото качество. Близо 40% от предвидената сума в годишния бюджет на касата по това перо е похарчена още през първото тримесечие, което означава, че и при тежката финансова криза в системата, с висока скорост продължава да се насочва немалък финансов ресурс към чужди клиники. За това алармираха лекари и представители на пациентски организации на пресконференция в столицата, на която бяха представени актуални факти и разчети, свързани с оперативни интервенции при болни от паркинсонизъм по метода на дълбоката мозъчна стимулация (ДМС). В момента у нас такава терапия е приложена с успех при 9 болни, между 15 и 20 са паркинсониците, които не могат да бъдат оперирани в УМБАЛ „Св.Иван Рилски”, защото нямат възможност да заплатят имплантите, чиято стойност е около 20 000 евро, посочи неврохирургът д-р Красимир Минкин и поясни, че засега касата заплаща единствено клиничната пътека за неврохирургична интервенция с краниотомия на стойност 3550 лв. „В същото време български пациент получава разрешение за същата операция в Унгария, но на цена, която е в пъти по-висока и независимо от това се поема от НЗОК”, допълни специалистът. „Познаваме екипа невролози и неврохирурзи, който работи в специализирания център в гр. Печ, в Унгария, били сме там с мои колеги, запознали сме се с тяхната работа. Няма никаква разлика в оперативния подход, методиката е абсолютно същата”, посочи още д-р Минкин. Според медиците от болница „Св. Иван Рилски” необходимата сума за лечение на паркинсониците с показания за ДМС у нас не надхвърля 600 000 лв., което очевидно е много по-изгодно за държавата ни, но някой не иска да види и признае това.

„От една страна преди време МЗ призна в отговор на молба на пациент, че методът се прилага успешно у нас и по тази причина той не може да бъде изпратен в чужбина. Малко след това НЗОК отказа финансиране на нашата болница за такава дейност с аргумента за недостатъчно финансови средства и „липса на доказателства за ресоциализиращ ефект при болния след интервенцията”. Същевременно трима от нашите пациенти, лекувани с ДМС, които са в трудоспособна възраст, се възстановиха и върнаха на работа”, коментира директорът на болницата д-р Дечо Дечев. По данни на НЗОК за първото тримесечие на тази година за лечение на български граждани в чужбина са похарчени 23 млн. 581 хил. лв., което представлява 40% от цялата сума, предвидена по това перо в годишния бюджет на касата, допълни д-р Дечев. „На фона на кризата и недофинансираната ни болнична помощ НЗОК е предвидила почти 60 млн. лв. за изпращане на наши пациенти в чужбина. Помислете само какво можеше да се направи, ако тези средства бяха вложени в нашето здравеопазване и използвани за неговото развитие”, призова д-р Дечев. За сравнение той посочи още един случай на пациент, подал наскоро молба за лечение с ДМС в клиника в Хайделберг, Германия, като исканата сума е била близо 83 хиляди евро.

„България е ратифицирала Международната конвенция за правата на хората с увреждания, има и двегодишен план за синхронизиране на нашето законодателство в съответствие с този документ. За разлика от други министерства – на образованието, на труда и социалната политика, на правосъдието, МЗ все още не е информирало какви мерки смята да предприеме в тази посока, а чл.25 от конвенцията поставя ред сериозни изисквания точно в областта на здравеопазването”, коментира ситуацията Веска Събева, зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет и председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия. Тя изрази недоволството на пациентската общност и окачестви като дискриминационно отношение нежеланието на институциите да включат дълбоката мозъчна стимулация сред лечебните методи, за които се осигурява финансиране.

Представителите на пациентските организации заявиха намерението си в близко време отново да сезират институциите и да отправят към тях призив за намирането на адекватно решение за проблема на пациентите с Паркинсонова болест, които имат индикации за ДМС и искат да се лекуват в страната си.

 

Европейски избори 2014 – застъпническа кампания на КЗЗ

Monday, April 14th, 2014

10.04.2014, четвъртък 10:00ч. в БТА

Участници: Петко Кенанов – председател на КЗЗ, Диана Хаджиангелова – зам. – председател на КЗЗ и председател на Асоциацията на българите, боледуващи от астма, Веска Събева – зам.- председател на Националния съвет на хората с увреждания и председател на АРДЕ, Светла Алексиева- председател на Българска асоциация «Диабет», Виолета Антонова – председател на Българската асоциация за невромускулни заболявания /БАНМЗ/, Владимир Томов – председател на Националния алианс на хората с редки болести

 

Втора Балканска пациентска среща „По-добра комуникация – по-добро лечение”

Wednesday, April 17th, 2013

През 2007 г. в България е учреден Национален алианс на хора с редки болести  /НАХРБ/. Сдружението обединява 51  редки заболявания и е свързващо звено между хората с редки болести и общественоздравната система.

С активното участие на НАХРБ бе приета Национална програма за редки болести 2009г. – 2013 г. Това постави България на челно място в процеса на промяна, свързана с отношението на обществото към хората, засегнати от редки заболявания.

От 2012 година Организацията постави за цел да разшири формата в който се развива до момента . Това е естестевен резултат от успешната дейност на Национално ниво и от голямата диференциация между здравните системи на страните членове на Европейския съюз .

Още в самото начало на своята дейност НАХРБ представи пътя на своето развитие в международни срещи на ниво Балкански полуостров – Сърбия , Македония , Хърватско , Румъния . В следствие на което, в изброените държави, бяха организирани и започнаха своето развитие, обединения на пациенти засегнати от редки заболявания .

НАХРБ организира и представи своя опит в първите Национални конференции по редки болести в Русия, Грузия и Турция .

През Юни 2012г. бе организирана Първата среща на Евроазиатски Алианс по редки болести в Москва. Организацията е със седалище в София.

За постигане на още по – голяма ефективност чрез обмяна на опит и обединяване на усилията, НАХРБ ще бъде инициатор и организатор на Втора Балканска пациентска среща „По-добра комуникация – по-добро лечение”.

Събитието ще се проведе в София Парк-хотел „Москва” 20-21 Април 2013 г.

Ще бъдат поканени водещи представители на пациентското движение от Европейски международни организации .

Ще присъстват представители от Балканските държави – Гърция , Румъния, Турция , Хърватско , Черна гора , Словения , Сърбия , Босна и Херцеговина , Македония, Албания.

Поканени са представители от Англия, Франция, Русия и Норвегия.

Водещи специалисти по редки болести ще представят постижения в областта на лечението.

Очаквания брой на участниците – 200 души .

Ще се даде гласност на наболели въпроси. Ние искрено вярваме, че диалогът е първата крачка към решаването на проблемите свързани с редките болести. Това е и основната задача на Алианса – утвърждаване и прилагане  на общоприетите европейски ценности универсалност, достъп до лечение на добро ниво, справедливост и солидарност.

Пациентските асоциации членове на НАХРБ ще се включат активно  в мероприятието.

Ние от НАХРБ сме убедени, че реализацията му ще е от огромна полза не само за засегнатите от редки болести в страните от Балканския полуостров, но и за Пациентското движение в световен мащаб.

Активното стареене – същината на здравната политика в Европейския съюз

Tuesday, May 15th, 2012

Решението на Комисия по дискриминация за болните с деменция

Saturday, July 16th, 2011

Решението на Комисия по дискриминация за дискриминационното отношение към болните с деменция бе потвърдено от ВАС

 

Върховният административен съд ОТХВЪРЛИ жалбата на на министъра на здравеопазването срещу решение № 177 от 28.07.2010 год., постановено по преписка № 226/ 2009 год. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която е установено, че невключването на заболяването Алцхаймер и сходните нему заболявания в Списъка на заболяванията по приложението на Наредба № 38/ 2004 год. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично, представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация по признак „увреждане“ и на жалбоподателя са дадени задължителни предписания по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.

Министерството на здравеопазването бе ОСЪДЕНО да заплати на Комисията за защита от дискриминация направените по делото разноски.

Целият текст на Решението на ВАС  можете да изтеглите от  ТУК.